Здравейте приятели,
Като за първо издание на Run Around The Clock Ultra, екипът ни се състоеше от моето семейство Галови, като аз най-безотговорно реших и да участвам ?. Нямаше възможност да публикуваме какво се случва по трасето и на старт/финала. Ще пробвам на кратко да ви вкарам в атмосферата и обясня хронологично как се случиха нещата.

Първо малко суха статистика:
1. Брой на записаните 65
– жени – 6
– мъже -59
– стартирали общо – 58 души
2. Направени обиколки общо – 250
– акумулирана Д+ 131250 м
– навъртени км – 2875 км
3. Направени обиколки по брой
– 1 обиколка – 6 бегачи /11,5 км с Д+525м/
– 2 обиколки – 10 бегачи /23 км с Д+1050м/
– 3 обиколки – 9 бегачи /34,5 с Д+1575м/
– 4 обиколки – 17 бегачи /46 км с Д+2100м/
– 5 обиколки – 8 бегачи /57,5 с Д+ 2625м/
– 6 обиколки – 2 бегачи /69 км с Д+3150м/
– 7 обиколки – 1 бегач /80,5 км с Д+ 367м/
– 8 обиколки – 2 бегачи /92 км с Д+4200м/
– 9 обиколки – 1 бегач /103,5 км с Д+4725м/
– 11 обиколки – 2 бегачи /126,5 км с Д+5775м/

Връзка към класирането с  много DNF-и, тук!

Сега по същество.
Както всички сте усетили, тези дни не спря да вали. Така беше и на RATCU. Пощади ни за старта на състезанието и спря да вали след 6-7 обиколки, което си беше чист бонус за нощните птици по трасето ? Прогнозата за уикенда беше ясна от няколко дни и силно се учудих, че почти всички се появиха и застанаха на старта.
Първоначално, не се случи нищо необичайно. След началото на първата обиколка имаше силна еуфория и няколко души се изстреляха напред, което в последствие им изигра лоша шега, но в крайна сметка, май по-добър учител от собствените несполуки по време на ултрамаратон няма. Старите кучета разцъкваха леко в средата на групата с темпо за около 1:30-1:45 часа на обиколка. Показателен е фактът, че на Чичо ви Митко Годечки първите две обиколки са по-бързи от обиколките на първите 6 в крайното класиране и той вече раздава автографи напред-назад ?

Към 14:30 часа започна да вали и това доста свали гарда на много от участниците. След около два до три часа пътеките и пътищата се превърнаха в реки и не остана сухо място, дори по най-добре екипираните бегачи. Лепкава кал, залепваща по обувките нямаше, но все пак почвата се „разлигави“ и пируетите станаха част от играта. В диапазона между 14-18 часа отпаднаха най-голям брой бегачи, но това съвпадаше и с границата от маратонска дистанция, която може да е била цел максимум за повечето от тях.
Малко по-късно дойде и първата изненада за мен, спирането на Ники Дерменджиев, но той беше един от хората, които яко натиснаха в началото. След тази 5 обиколка спря и Ванката Димитров, който движеше много стабилно, но май дъжда и предстоящата нощ в тези условия занули мотивацията му, която преди това бе видима.
По 6 обиколки успяха да направят Велин Дилов и Елвис Стоянов. Силно се съмнявам, че това бе върха на техните възможности, но явно и при тях дъжда, калта и настъпващата нощ оказа своето влияние.

От тук на сетне играта загрубя ?
Всеки от останалите 6 бегачи не показваше никакви видими признаци на умора или поне добре се преструвахме?. Вървяха все още разговори, имаше смях, бъзици и реално всеки можеше да се бори за „Last Man Standing“
Първи отпадна със 7 обиколки Павлин Райчев. Павката имаше още много какво да ни покаже, но остра болка в кръста го принуди да се откаже. Сигурен съм, че тепърва ще слушаме неговото име в нашите ултрамаратонски среди.

След него с 8 обиколки преустановиха участие тандема Иван Гочев и Златин Роев. Да си призная тези двамата юнаци винаги са ме притеснявали, като ги видя в стартовия списък. Винаги добре подготвени, с педантично изградена стратегия за протичане на състезанието. Цепеха секундата на две. Всяка обиколка им се разминаваше макс +- 2 мин. Златин се възстановява от контузия и беше дошъл за около 100 км. С неговото спиране и на Ванката му мина мерака да се напъва повече и приключиха играта.
Останахме Кофето, Влади и Аз. По време на деветата обиколка ни се случи нищо интересно.
На десетата в самото начало след километър, Кофето спря по голяма нужда, а аз по малка. В крайна сметка се разкъсахме и цялата обиколка бягахме самостоятелно. Влади беше направил кръгчето за 1:40 часа, аз за 1:46 и без да се преобличаме, чакахме Кофето и похапвахме. Докато ходех по баира, щото нещо ми изчезна мотивацията за тичане, а и се надявах Кофето да ме настигне, и да продължим заедно със свински тръст, почти бях взел решение да спра след тази обиколка и да оставя Влади и Кофето да се бият за победата. Да, ама не ? Финиширам и хоп изненада… Наталия Величкова ме посреща с палачинки подправени с домашно черешово сладко ? Никой не знаеше, че ще ни навести. Като ѝ казах, че спирам, а Кофето все още го нямаше и вече реално можеше да изпусне старта, каза : „Как ще спираш? Как да им е интересно на феновете на бягането, като отворят браузъра, ако продължи само Влади и няма интрига?“. ?
Мисля си аз на ум; „Ей, на чужд гръб и 10 обиколки на RATCU са малко.“, ама Наталито, в комбинация с черешовата палачинка, трудно ме нави и хайде пак с Влади, защото Кофето така и не се появи в редовното време. А на Кофето да вземе да му се скапе челника баш в „Черната гора“, една отсечка от около 200 метра, в която и през деня трудно виждаш, а ни тормозеше страшна мъгла, съчетана с изпарения от земята и пропуска старт/финала с 1 минута.
Какво ни оставаше с Влади, освен да се насладим на още една обиколка. След като стартирахме ми каза, че трябва задължително да си тръгне в 8 часа, защото има неотложен ангажимент. Това означаваше, че ако направя още една обиколка при тези обстоятелства /щях да спирам пък тръгнах…/ мога да стана победител, но за мен това нямаше да е джентълменска постъпка, дори в клипчето на Наталито го наричам доста по-образно ?
Всъщност, след тази обиколка, най-вероятно щях да спра, ама исках да причиня на Влади още едно RATCU мъчение ?
В заключение формата се оказа доста труден и непредсказуем. Първите ми впечатлемия от разговори с бегачи взели участие е, че им е харесал като цяло, трасето е маниашко, има за всекиго по нещо и дава възможност да тестваш в относително контролируема и безопасна среда, до къде могат да те отведат физическите и менталните ти сили и така година след година, за да следиш напредъка ?
Поздрави за всички, които взеха участие, както и за тези, които тръпнеха пред компютъра дали са заложили на правилния кон ?

П.П Ще се постараем до десетина дни да изпратим на предоставените ел. адреси почетните грамоти до всички участници за най-зверския и изтерзан DNF